Нищо.

Здрасти хора. Тези дни ми се ще да пиша нещо, но за жалост нищо не ми идва и точно поради тази "немотия" реших да започна. Знам, че съм в потока на живота, но се чувствам като outsider. Стоя, наблюдавам, обмислям, продължавам, подминавам и реално момента, в който реша че съм взела решение осъзнавам, че аз вече съм преживяла дадената случка. Много се притеснявам за всичко. Ще ми се да има някой, който да ми каже да не се безпокоя, да бъде сигурен в думите си и аз да си отдъхна спокойна, защото ще му имам доверие. Оф, ми немога.. нямам думи вече. Кашата ми пречи.
p.s.: И ми писна от кифли, чесно. Товарите ме допълнително, имам ограничение на товара.. и щом въжето се скъса, някой ще пострада. Живота може да не е асансьор, ама ти трябва да си стъпил поне с единия крак на земята.