НЕ КАЗВАМ СБОГОМ..

Не казвам сбогом, но очите
тъгуват пак облени във сълзи.
Отново казваш ми: Пазя те в сърцето си!
А утрото по-сиво идва от преди.

Не казвам сбогом, ала виж листата
как бавно се отрониха и в кал
потънаха, докосвайки земята ...
А още дъжд не е валял.

Не казвам сбогом, но защо студено е
най - топлото от всичките лета...
Замръзнало ме жегна, вледенено е
и слънцето, изгарящо плътта.

Не казвам сбогом, обич моя!
От теб да тръгна нямам сили днес.
Но утре може би дъжда пороен
за сбогом и на двама ни ще носи вест.

Н. Димитрова