Prom night*

Както за всяко друго важно нещо пиша тук, така няма как да пропусна един страшно специален ден от моят живот и по-точно - балната вечер.
Ще разкажа как мина целият ден, как от сълзите стигнах до безбройните усмивки. На 22-ри сутринта станах към 10. Предишният ден тъкмо беше пристигнала роклята ми от Велико Търново и понеже всичко беше направено в последния момент (както мразя да става) имаше нужда от няколко последни подобрения по роклята. Сложих й едно self-made цветенце отпред, полутах се из вкъщи да помогна за това-онова и ненадейно стана 13:00ч. В 15:00 беше уговорена среща с роднините, а в 13:30 бях в салона на една Мария.. да не уточнявам повече за името, защото следващите редове ще я оплюят достатъчно. Преди 6 години тази така известна фризьорка ми направи подстрижка та 'дрънка' и си тръгнах с шепа сълзи от салона й.. Е, въпросния и така специален ден за мен беше почти опозорен от нейната гавра с главата ми, но този път бях упорита. Дори със сълзи на очи, не си тръгнах от дупката преди да се погрижи за естествения ми вид. Резултатът беше такъв: 40лв и моята естествено къдрава коса направена с дифузер чак в 16:00ч. Следваше гримът. Една бивша колежка ми беше обещала да се погрижи за това и така се случи. Налакирах се набързо вкъщи и отскочих към вече събралите се роднини, които чакаха да се появя повече от час време. Прекарах около 3 часа с тях, след което с вуйчо ми се метнахме в колата и се започна едночасово обикаляне из града с много шум и крясъци (чувството беше яко). О, и не пропуснах да изскоча през прозореца и да подивея, както всъщност направиха още единични бройки (за жалост и мое голямо разочарование). Взехме и леля класна, която като никога беше забравила злобата си в другата стая. Първа наздравица, за първи път единни, за първи път толкова въодушевени, за първи път заедно от началото до края. Минути по-късно минахме по коридора от хора в двора на училището, това беше 'нещото', което най-много ме впечатли от цялата организация. Кавалер ми беше един 'голяяям' съученик, но само докато минахме по центъра на града до входа на ресторанта. От там дойде другата голяма изненада за мен. Бяха подготвени Номинации от 'ученическия съвет' и докато си мислех, че никъде не бих чула името си, дойде ред и на по-смешните от тях, къде открих и себе си. Номинация Черната овца на класа или по-скоро, 'човекът трън в очите на хората' беше връчена на мен. Гордост или не, спомен си ми е. Други такива интересни номинации: 'изгубен в мъглата', 'big brother' (която беше връчена на една даскалка), 'тихата стъпка', 'голямата уста' и др. Вечерта продължи подобаващо.. алкохол, танци, алкохол.. :) За мен всичко приключи на следващата сутрин около 7:00ч., бях изнемощяла. Прибраха ме в къщи да поспя.
Тъгата за отминалите дни почувствах днес сутринта, когато отидох на работа в клуба и заварих следващите абитуриенти, събрани един до друг в кръг и пеещи 'Един неразделен клас', не се сдържах, поплаках си и си спомних за изминалите години и за любимият ми клас, с който не успях да бъда на тази неповторима вечер. Искам да ви кажа, че ви обичам всичките (випуск 2011 на ЧПГЧО 'Челопеч'), липсвате ми страшно много и никога не бих ви забравила. По-специално и за Ваня, от настоящият ми до скоро клас, Цвети, Бубето и Мария от Пирдопската!
Успех на всички по пътя напред и не забравяйте, че живота може да бъде и хубав.