From many places from a lot of faces :)

За всички

2011-08-01T13:13:00.002+03:00

За големите ви приказки и за малките дела.
За големите ви имена и нищожните сърца.
За красивите ви дрехи и бедните души.
За снимките със всеки и нощите - сами.
За прехвалената доброта и отявления гняв.
За истинните думи и неспирните лъжи.
За вечната борба и вечната вина.
За простотата, която властва над Света!
За глупостта, за дързостта.

Prom night*

2011-05-24T20:34:00.009+03:00

Както за всяко друго важно нещо пиша тук, така няма как да пропусна един страшно специален ден от моят живот и по-точно - балната вечер.
Ще разкажа как мина целият ден, как от сълзите стигнах до безбройните усмивки. На 22-ри сутринта станах към 10. Предишният ден тъкмо беше пристигнала роклята ми от Велико Търново и понеже всичко беше направено в последния момент (както мразя да става) имаше нужда от няколко последни подобрения по роклята. Сложих й едно self-made цветенце отпред, полутах се из вкъщи да помогна за това-онова и ненадейно стана 13:00ч. В 15:00 беше уговорена среща с роднините, а в 13:30 бях в салона на една Мария.. да не уточнявам повече за името, защото следващите редове ще я оплюят достатъчно. Преди 6 години тази така известна фризьорка ми направи подстрижка та 'дрънка' и си тръгнах с шепа сълзи от салона й.. Е, въпросния и така специален ден за мен беше почти опозорен от нейната гавра с главата ми, но този път бях упорита. Дори със сълзи на очи, не си тръгнах от дупката преди да се погрижи за естествения ми вид. Резултатът беше такъв: 40лв и моята естествено къдрава коса направена с дифузер чак в 16:00ч. Следваше гримът. Една бивша колежка ми беше обещала да се погрижи за това и така се случи. Налакирах се набързо вкъщи и отскочих към вече събралите се роднини, които чакаха да се появя повече от час време. Прекарах около 3 часа с тях, след което с вуйчо ми се метнахме в колата и се започна едночасово обикаляне из града с много шум и крясъци (чувството беше яко). О, и не пропуснах да изскоча през прозореца и да подивея, както всъщност направиха още единични бройки (за жалост и мое голямо разочарование). Взехме и леля класна, която като никога беше забравила злобата си в другата стая. Първа наздравица, за първи път единни, за първи път толкова въодушевени, за първи път заедно от началото до края. Минути по-късно минахме по коридора от хора в двора на училището, това беше 'нещото', което най-много ме впечатли от цялата организация. Кавалер ми беше един 'голяяям' съученик, но само докато минахме по центъра на града до входа на ресторанта. От там дойде другата голяма изненада за мен. Бяха подготвени Номинации от 'ученическия съвет' и докато си мислех, че никъде не бих чула името си, дойде ред и на по-смешните от тях, къде открих и себе си. Номинация Черната овца на класа или по-скоро, 'човекът трън в очите на хората' беше връчена на мен. Гордост или не, спомен си ми е. Други такива интересни номинации: 'изгубен в мъглата', 'big brother' (която беше връчена на една даскалка), 'тихата стъпка', 'голямата уста' и др. Вечерта продължи подобаващо.. алкохол, танци, алкохол.. :) За мен всичко приключи на следващата сутрин около 7:00ч., бях изнемощяла. Прибраха ме в къщи да поспя.
Тъгата за отминалите дни почувствах днес сутринта, когато отидох на работа в клуба и заварих следващите абитуриенти, събрани един до друг в кръг и пеещи 'Един неразделен клас', не се сдържах, поплаках си и си спомних за изминалите години и за любимият ми клас, с който не успях да бъда на тази неповторима вечер. Искам да ви кажа, че ви обичам всичките (випуск 2011 на ЧПГЧО 'Челопеч'), липсвате ми страшно много и никога не бих ви забравила. По-специално и за Ваня, от настоящият ми до скоро клас, Цвети, Бубето и Мария от Пирдопската!
Успех на всички по пътя напред и не забравяйте, че живота може да бъде и хубав.

2011-01-13T22:02:00.003+02:00

Не съм писала от много време. Факт.
Пуснала съм си сега една приятна песен, която чух одеве в рейса на прибиране и реших да драсна тук. Накратко..
На 29-ти Ноември започнах работа в един клуб в Панагюрище. Със старта на това започнаха и мъките и щастливите моменти. Почти към средата на Декември на неизвестна за "нас" дата се случи нещо хубаво. В нощта, когато паднаха първите снежинки, две напълно непознати души се събраха в едно. Посрещнахме Новата Година заедно на едно шумно местенце сред мнооого хора.
Късметчето ни беше нещо за мечтите и звездите.. нямам голям спомен, но и двете неща са все хубави. Минаха празниците, минаха и тежките и уморителни дни на работното място. Сега съм мааалко по-свободна и по-щастлива. Благодаря за хубавите дни, с усмивка ще посрещам всички, които ни предстоят.

.

2010-11-18T11:48:00.000+02:00

I asked "Why?",
"Why was it me.."
I said "Stop",
I said "Don't"!

НЕ КАЗВАМ СБОГОМ..

2010-10-14T01:13:00.006+03:00

Не казвам сбогом, но очите
тъгуват пак облени във сълзи.
Отново казваш ми: Пазя те в сърцето си!
А утрото по-сиво идва от преди.

Не казвам сбогом, ала виж листата
как бавно се отрониха и в кал
потънаха, докосвайки земята ...
А още дъжд не е валял.

Не казвам сбогом, но защо студено е
най - топлото от всичките лета...
Замръзнало ме жегна, вледенено е
и слънцето, изгарящо плътта.

Не казвам сбогом, обич моя!
От теб да тръгна нямам сили днес.
Но утре може би дъжда пороен
за сбогом и на двама ни ще носи вест.

Н. Димитрова

Искам те.

2010-10-09T22:11:00.005+03:00

Най-красив си в мига, когато се събуждаш: леко неориентиран и блед, а тялото ти е горещо като пред разтапяне. Гледаш ме със сънен, детски поглед, а следващите 10 минути те променят и ти си отново възрастен и пак трябва да се сблъскаш със сивото ежедневие, а аз..
..аз те искам винаги такъв - както в мига, когато се събуждаш! <3

A gift, a curse..

2010-09-17T23:53:00.006+03:00

Животът е хубав.
Когато откриеш нещо ново.
Животът е лош.
Понякога дори най-близките ни разочароват.
Приятелите са такива до край.
Знаят кога и как да те погледнат.
Боли.
Когато се чувстваш наранен, отхвърлен.. сам.
Истинската усмивка.
Все по-рядко се среща.
Истинските хора.
Малко са и понякога далеч.
Сълзата.
Нещо чисто и искрено.
Трепет.
От очакване и от възхищение.
Желанието е силно.
Възможностите често остават незабелязани.
Истинското щастие.. временно.
Хубаво е да си обичан.
Откриваш много тайни.
Лоша е тъгата,
но близките са винаги до нас.
Краят е ново начало.
Погледът понякога дава по-ясен отговор от думите.
За да си сам - имаш нужда от това.
Усмивката се помни.
Срещаш хиляди, от които запомняш едва няколко десетки.
Хората са всякакви.
Най-далечното е най-силно желаното.
Искрен оставаш сам на себе си.
Възхищение е когато се зарадваш на един поглед.
Силата е в борбата.
Незабелязвано често е красивото.
Временно си друг.
А аз..

Септември

2010-09-07T17:13:00.002+03:00

Ще си отида, така както дойдох в онази тъжна есен, в онзи тъжен зимен ден. Сега си тръгвам и пак е есен, но е септемврийски ден. Отивам си, защото теб те няма, отивам си, защото завинаги оставам неразбрана. Прости ми любовта.. Прости ми и завинаги от мен си отиди!

founded and edited today /07.09.2010/

Нищо.

2010-09-01T23:46:00.005+03:00

Здрасти хора. Тези дни ми се ще да пиша нещо, но за жалост нищо не ми идва и точно поради тази "немотия" реших да започна. Знам, че съм в потока на живота, но се чувствам като outsider. Стоя, наблюдавам, обмислям, продължавам, подминавам и реално момента, в който реша че съм взела решение осъзнавам, че аз вече съм преживяла дадената случка. Много се притеснявам за всичко. Ще ми се да има някой, който да ми каже да не се безпокоя, да бъде сигурен в думите си и аз да си отдъхна спокойна, защото ще му имам доверие. Оф, ми немога.. нямам думи вече. Кашата ми пречи.
p.s.: И ми писна от кифли, чесно. Товарите ме допълнително, имам ограничение на товара.. и щом въжето се скъса, някой ще пострада. Живота може да не е асансьор, ама ти трябва да си стъпил поне с единия крак на земята.

No pain. No gain.

2010-08-26T07:30:00.007+03:00

Защо това, което аз поискам го няма?
Една голяма шибана любов за двама..
И сама съм си добре.
И без да искам се уча.
А ако само някой успее да ме спре..

Can I say..?

2010-08-18T02:41:00.004+03:00

What you say, what you do..
I'ma hunt you down 'till I find you!
No matter where you run, I'll be right there,
right behind you in your nightmares..

'cause you said you loved me more.

Опит да се изразя.

2010-08-17T15:26:00.004+03:00

Усещам как се променям. Постепенно ще заприличам на това, което бях преди. Най-хубавото е, че от това не ме боли. Нямам намерение да се боря за Някого, който реално погледнато може да не се впише в бъдещето ми. Оставям Ви да се борите за мен. Не че съм недостижима, не че немога да бъда сред Вас, но просто нямам време и сили да продължавам да хабя себе си. Всичко, което имам ще запазя до край и ще употребя по най-добрия начин. Нека поне тогава бъда това, което искам да съм, а не това, което някой ще иска за него да бъда.
Чувствам се свободна да мога и достигам. Живейте си по скапания начин, борете се за това да бъдете огризките, в които ще ви превърнат. Раздавайте се, аз нямам против да взимам. Може да ме е жал, може да съм обичала, може да съм плакала и страдала, но няма да бъда тази, която на макс се е раздавала.
Обичах повече отколкото трябваше. А сега да видя кой мен ще обича. :)

Friday 13-th

2010-08-13T14:37:00.006+03:00

Общо взето не ме интересува дали вярвате във всички глупости за Петък 13-ти, но аз съм решила да уважа датата и да направя списък с малките гадни неща, които ми се случиха и предстоят все още да ми се случват:
1. Събудих се от скандал между тате и комшийте, които ни пречат да спим. (бях спала само 7 часа)
2. Лакирах се поне 1 час и през това време успях да изпусна четката и да се омажа по левия крак, да се задавя от надишване с ацетон.
3. Станах да си подредя лаковете. Одрах си дупито на прозореца. На връщане пък си ударих главата.
4. Ей така от нищото реших да си сваря 2 яйчица, но когато дядо се качи ме попита: "Кой ПЕЧЕ яйца"

и тук следва продължението:
5. Счупих пепелник.
6. Напръсках си лицето с доматен сок.

Един пълноценно изживян ден хохохо.

Един ден както всички други или просто стъпчица напред в живота

2010-08-09T20:17:00.002+03:00

Понеделник е. За някои начало, за други просто Понеделник. А за мен? За мен е момент от миналото. Толкова ни е забързан живота и същевременно толкова провлачен, че се губя някъде между тази дилема. Днес отделих време да чета. Чувството е уникално (дано мнозинството го познава все още).. Книгата не е от прашните и представлява реалният живот. Вмъкнах се в нея и тя ме грабна така, както единствено тя умее. Днешния ден за мен е ползотворен. Дадох си почивка от всичкия шум навън, обърнах повече внимание на семейството и отворих книга. Наблягам на последното, не защото ми е непознато, а защото навява един спомен, спомен от детството, когато бях все още безгрижно хлапе, което обичаше да рисува, да гостува на баба си и да чете книжки, докато заспи на дивана. Някак ми се иска по-често да усещаме такива неща, но се страхувам, че малко по малко напълно ще зачезнат.
И сега трябва да вмъкна лошата част. Лоша може би.. след време ще бъде добра, защото ще има къде, къде по-лоши. Стремглаво препускаме напред, мачкаме, рушим, градим, почти не обичаме, почти нямаме хубави сънища, забравяме старите приятели, търсим нови и се надяваме да попаднем на капчицата вода в пустинята. Трябва ли да кажем "По дяволите всичко и всички!" или да продължим да търсим онова усещане, което ти дава мир, щастие и сили?

09.08.2010г. някъде към 20:00ч. и някъде там из петънцата надежда

A piece of 'ma heart

2010-08-09T15:44:00.004+03:00

As every girl at my age, I dream about the perfect love. Now, I'm happy that I have found him, but unfortunately we haven't met yet. So my story will be about...
I am at the rail-way station of ***** and I'm waiting for him. At the corner I can see a familiar face. That's him! He come close to me, kiss me on my cheek and hold me tight in his arms for minutes... that is our first touching. There're no words, only eye contact. Suddenly he give me a flower - as pink as the dreams he had had with me. Than I heard his voice saying: "Let me take you in our dreamworld! Give me a hand.. Trust me, ********!" I only gave a smile back and stretch my hand to his. We start a walk around the town. It was a hot summer day, the sunrays carefully touch our skin and I tought it couldn't be any better, it was perfect. Every moment was priceless - the silence, the words, the feelings, we just wanted it to last forever!
A few minutes later we are at the sea. It's sunset and he took me to his favourite place, where he had spent many lonely nights. Now, I feel the change in my life... it's better when you have somebody to take your time with and share every second...

Желая ви достатъчно!

2010-08-08T14:14:00.003+03:00

Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги. Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко". Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше нужда да поплаче. Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:
- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.
Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.
- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми – отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?
Той се усмихна.
- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки.
Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече.
- Когато си казахме "Желая ти достатъчно", ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат. Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо: Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл. Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече. Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив. Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките
радости в живота да изглеждат много по-големи. Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си. Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това, което имаш. Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!' Той се просълзи и се отдалечи.

founded today /08.08.2010/

Nothing but a funeral

2010-08-07T14:42:00.002+03:00

You can't quit until you try,
You can't live until you die.
You can't learn to tell the truth,
Until you learn to lie.
You can't breathe until you choke,
You gotta laugh when you're the joke.
There's nothing like a funeral to make you feel alive.
Just open your eyes
Just open your eyes
And see that life is beautiful.
Will you swear on your life,
That no one will cry at my funeral?
I know some things that you don't,
I've done things that you won't.
There's nothing like a trail of blood to find your way back home.
I was waiting for my hearse,
What came next was so much worse,
It took a funeral to make me feel alive.

Wish

2010-08-04T18:37:00.004+03:00

Every single night I'm looking to the sky..
I see a million lights, but there's just one that shines.
I only have one wish: when I get to see you,
I wanna make you mine, 'cause you're my dream come true.

Fuck

2010-07-28T17:47:00.003+03:00

fuck your little smile
and your teasing little eyes
fuck your tender touches
and fuck your little lies
fuck everything about you
everything that drew me in
the reason why I'm drowning
the reason i cant swim
you said you'd fucking be there
but you weren't when i needed you most
fuck your petty excuses
to me you're just a ghost
a spirit that wont leave me
or give me fucking peace
all i want is your arms around me
and for that I'm losing sleep
you just keep denying me
of the love i know is mine
I'm desperate 'cuz i need you
where do i draw the line?
i love you but i hate you
and for that i say fuck this
refusing me everything I've given
ignoring my only wish...

by: fukenrights @ dA

Deep inside you wanna..?

2010-07-27T00:18:00.003+03:00

Лято е. Въпреки този факт, като погледна навън не ми се струва истина. И в себе си дори да погледна виждам една дъждовна есен и от време на време някой слънчев лъч тихо се прокрадва през процепите на позитивното ми мислене. Чувствам се объркана, сама и не до там сама, агресивна, изпълнена с дози фалшива радост. Дори не ме интересува какво се случва навън. Най-първо искам мир със себе си.

27.07.2010 от сърцето ми

Снимка на деня

2010-07-01T12:24:00.014+03:00

"If you just can't bare to be alone, then I'll stay, 'cause everybody needs somebody, sometimes.."

Taken from:
here